Трябва ли да лишим учителите от цветя на първия учебен ден?
Обичам българските учители и имам вяра, че им дължа почитание. Защото с изключение на мои учители, те са учители и на децата ми. А през днешния ден повече от всеки път се нуждаем от положително обучение и отдадени на специалността си учители. И независимо дали на първия образователен ден ще изберем да им занесем стръкче цвете от градинката до блока, хубав букет от цветарницата в лъскавия мол или ще предпочетем да сме в крайник с модата и да дарим парите за цветя на заболели и нуждаещи се, те – нашите учители, ще бъдат горди с нас.
Учителите нямат потребност от нашите цветя, бонбони и дребни подаръчета, само че имат потребност от признателността ни. Те често броят стотинките, тъй като са направили съзнателния избор да влизат всеки ден в шумните класни стаи, където ги чакат децата ни, с цел да предадат както част от знанията си, по този начин и част от сърцата си. И както споделя една моя приятелка, също учителка, тя никога не се е радвала на самите цветя, а на детското неспокойствие, с което малчуганите се доближават към нея и й подават стръкчетата любов.
Това е един момент на свързване, който е покъртителен, гальовен и неописуем като страст. И той е еднообразно значим и за децата, и за учителите.
Тя към момента счита, че най-скъпият букет през всички тези години на учителстване е този от жълти рози от кварталната градинка, тъй като детето, което ѝ ги е поднесло, е знаело, че това са ѝ обичаните цветя. И още си спомня изподраните ръчички на момиченцето. Защото за нея те са знак на " цената " на демонстрираната обич.
И още...
Учителите нямат потребност от нашите цветя, бонбони и дребни подаръчета, само че имат потребност от признателността ни. Те често броят стотинките, тъй като са направили съзнателния избор да влизат всеки ден в шумните класни стаи, където ги чакат децата ни, с цел да предадат както част от знанията си, по този начин и част от сърцата си. И както споделя една моя приятелка, също учителка, тя никога не се е радвала на самите цветя, а на детското неспокойствие, с което малчуганите се доближават към нея и й подават стръкчетата любов.
Това е един момент на свързване, който е покъртителен, гальовен и неописуем като страст. И той е еднообразно значим и за децата, и за учителите.
Тя към момента счита, че най-скъпият букет през всички тези години на учителстване е този от жълти рози от кварталната градинка, тъй като детето, което ѝ ги е поднесло, е знаело, че това са ѝ обичаните цветя. И още си спомня изподраните ръчички на момиченцето. Защото за нея те са знак на " цената " на демонстрираната обич.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ